Европейските региони с добре образовано население показват по-високи нива на политическа активност. У нас 20% по-малко ще гласуват на изборите за ЕП в сравнение със страните от Европа

Недоверието към институциите и разочарованието от демокрацията са по-големи в целия регион на Централна и Източна Европа, включително Гърция и Италия. Това е червена лампичка и трябват повече усилия, за да се преодолее тази ситуация.

Това препоръча проф. Румяна Стоилова, председател на Българската асоциация на социологическите агенции, в интервю пред БНР. 

В предаването "12+3" тя коментира доклада от европейско социално проучване, публикуван преди дни.

"Знаем причините за недоверието. Една от тях са всички тези сигнали за корупция, които остават без последствия. Корупция има и на други места, но когато не следват действия да минимизират риска от следващи действия, това действа разочароващо за избирателите. Не случайно се набляга и на съдебната реформа. Тя е във фокуса на политиците, но остава неоценена от обществото и говореното единствено за корупция не води до съществени резултати", каза проф. Стоилова.

Докладът разкрива значителни различия в политическата ангажираност в европейските региони. Тези с добре образовано население показват по-високи нива на политическа активност. Резултатите показват различия в институционалното недоверие в различни региони. В скандинавските има по-ниски нива на недоверие, отколкото в континенталните страни и източноевропейските и средиземноморските.

Изследването се провежда над 20 години и обхваща Европа, не само страни от ЕС, и България участва. 

Недоверието е и резултат от преминалата криза от Covid-19.

"Когато индивидуалните усилия не са достатъчни за справяне с криза, нараства необходимостта държавата да се намеси. Разочарованието по времето на пандемията в страните с по-твърди мерки нараства", обясни проф. Стоилова.

Тя сподели, че трябва да се обърне внимание на политическите препоръки в доклада, "защото имаме проблем с недоверието и разочарованието".

"Едно от тях е да се намали разделението в обществото, а в българското то е значително структурно и на ниво нагласи. Така че, когато се говори, да се имат предвид различните социални слоеве, техните нагласи. Създаването на повече работни места, увеличаване на възможностите на младите хора и за по-добро образование, защото в кризи те са по-уязвими. И когато не намират подкрепа в преходите, недоверието им нараства. Недостигът на детски градини няма как да не увеличи недоверието в управляващите", предупреди проф. Стоилова.

Тя коментира, че на базата на проучването е направен извод, че хората, които разчитат повече на социалните медии, показва, че те са с по-голямо недоверие към институциите и се виждат непредставени в управлението на страната.

За предстоящите избори на 9 юни проф. Стоилова се позова на изследване на Евробарометър от пролетта на 2024 г.

"Лично ме притеснява, че вероятността да гласуват в евроизборите е близо 20 пункта по-ниска от тази за страните от ЕС", сподели тя.

И посочи: 

"Приоритети на българските граждани пред евроизборите са - борбата срещу бедността и социалното изключване, подкрепа за икономиката и работни места, здравеопазване и едва на четвърто място е бъдещето на Европа. Когато гражданите не виждат в дебата за тези приоритети, логично е, че ще е ниска заинтересоваността". 

Председателят на Българската асоциация на социологическите агенции препоръча добре да се следят няколко социологически агенции, 6, които правят изследвания за нагласите на гражданите за 9 юни. И припомни, че всяка агенция трябва да посочва кой е поръчал изследването, каква е представителната извадка, периода и метода. Вече има агенции, които не посочват поръчителя, а друга е с по-малка извадка.

"Нараства делът на отговорилите, че ще гласуват за други партии, които не са парламентарно представени. Това означава, че има потенциал да влязат в НС, но и риск да не влязат", коментира проф. Стоилова.

"Повечето политически партии поръчват изследвания, което е добре, защото освен рейтинги, им дават важна информация за пулса на обществото", допълни тя.