Някога тоталитарната и авторитарна БКП ме лъжеше със заклинания, обявени от трибуните на конгреси, пленуми и решения на заседания на Политбюро на ЦК. БКП се опитваше да ми внушава,ча капитализмът е гнил, а социализмът просперира, основите му са изградени и след година-две ще навлезем в етапа на изграждане на комунизма, когато всеки ще получава според потребностите си. 

Роден съм в началото на есента на 1955 г. и реално не познавам режимите преди Априлскияя пленум на ЦК на БКП. Само съм чел и слушал за Вълко Червенков и какво е било преди него. След това, в годините на съзнателния си живот станах свидетел и очевидец на редица конгреси и пленуми, от чиито трибуни откровено ме лъжеха и заблуждаваха високопоставените измамници от номенклатурата на БКП. Като бях по-млад им се връзвах частично. По-късно започнах да възриемам тия лъжи и измами критично и да осъзнавам, че ме баламосват. Така се случи, че бях свидетел и съучастник на краха на тая система. Дори и зпаднах във въображаемата зона, че участвам в нейното разрушаване. Но за десетина години се отървах от заблудите си и заживях с илюзията, че съм се отървал от илюзиите си. Докато не се появи Борисов, отначало като пазвантин на Тато и Сакскобургготски, а сетне главен секретар на МВР, кмет на София, премиер на България няколко мандата и неизменна част от политическата ни мизерия. И той, подобно на родителите си в политиката, започна да лъже, мами и замаазва, но за разлика от родителите и учителите си, премина границите на уж колективните решения на разни конгреси, пленуми и заседания на колективни пратийни органи и урбулешката овладя ролята на див диктатор, който дори не търси прикритие зад разни колективни органи, а с голи гърди излиза пред камерите и съобщава едноличното си разпореждане по един или друг въпрос, без значение дали това е свързано с изпълнителната, съдебната или законодателната власт.

Смея да твърдя, че макар и не експертно, познавам историята на България и Балканите, кой знае защо днес наричани Западните Балкани, но такъв авторитаризъм, тоталитаризъм и тираничност, които олицетворява до съвършенство Борисов, на тия географски ширини не е имало дори и през петвековната турска метафора, наричана още робство, иго, владичество, съвместно съжителсттво и т.н. Петвековната метафора не успя да ни превърне в халифат на Османска Турция, но Бойко за десет години успя да ни заличи като народ, нация и държава. Татовизмът не успя, но все пак даде някакви шансове на мислещите и грамотни хора. Бойковизмът отне тия шансове на мислещите и грамотните хора. Това е. Майната им на метафорите и да спрем да се оправдаваме с тях!