Един репортаж на Мартин Карбовски поразбута заспалата чувствителност и изостри социалната ни бдителност. Случаят е известен - отнето дете в Холандия от бащата, майката е починала, а детето има огромна осигуровка - над 200 000 евро, както и друга наследственост. И за да се грижат по-добре за него от собствения му баща-полицай, е дадено на...двойка цветнокожи...мъже. Без никакъв шанс нещастният баща Николай Тодоров да го види, да му пише или да се надява след време отново да са заедно.

Жестокост? Сектантство? Фашизъм? Не, не, просто...добре маскиран поход за пари, в името на най-ценното - децата. Какво изпитание за клетия полицай! Едва ли е предполагал, че ще му се стовари този Везувий върху раменете, но понеже всички имаме деца, хайде да си представим следното!

По капризите на съдбата, в семейството оцелява единият родител /за България си мислете, не за Холандия, или Норвегия!/и в един ден пристига подобие на БАРНЕВАРН /ще го срещнете в романите на Фредрик Бакман /и отнася детето ви в неизвестна посока. Не можете да го виждате, цензурират писмата ви /веднъж месечно /и го дават на гей двойка, примерно.

Изтръпнахте ли? Сега предполагайте: лакират ноктите на вашия невръстен син, учат го да мастурбира на шест години, демонстрират му еднополова любов, водят го за ръка двама мъже /две жени не е по-доброто/, то ви забравя тотално и с вас е свършено в емоционален план, който не е толкова далеч от физическия.

Този отвратителен либерален скандинавски модел, свива все по-широки гнезда на Континента, въпреки, че 17 държави го отхвърлят и въпреки ,че полският посланник в Холандия е спасил от отнемане повече от 170 свои сънародничета, заради което го и отзовават.

Концепции и трактовки от този дяволски документ са на път да проникнат и в нашето законодателство в Стратегията за закрила на детето, която е все още проект. И макар, че Бургас, София Сливен и Стара Загора се вдигнаха на протест, гласът им слабо се чу. Нужни са още по-мощните съпротиви на гражданското общество, нищо, че премиерът ни успива с упойващото: Стратегията е замразена. На тази територия обаче, прекрасно знаем, че замръзналото оживява, а мъртвите си идват в неделя, по избори, нали? Затова се разгневете и вдигнете глас, а преди това просто прочетете „замръзналата „ Стратегия.

Впечатлява факта, че 7 институции и организации са изразили становища по нейното съдържание. Препоръките на пет от които са общи пожелания, стандартни фрази, отнасящи се до социалните услуги на децата, здравето им, техническите средства и медицински пособия за увредените деца, положения по разсиновяването им, фиксиране на възраст, до която родители могат да осиновяват деца и още подобни козметики. Не е по-различно и становището на Омбудсмана Мая Манолова, която одобрява документа.

Само БПЦ изразява различно отношение, при това дълбоко мотивирано, което си заслужава както внимание и познаване, така и приветстване. Светият Синод на БПЦ не одобрява механичното възприемане  и одобряване на чуждестранни практики-четем в становището по проекта. „Либералните методи на възпитание, които странят от здравите и консервативни ценности на християнството, носят ценностен разпад и развращаване на децата“- пишат още от Синода, с което удрят право в ядрото на проблема, подобно на позицията си по Истанбулската конвенция. Църквата посочва, че народът не одобрява формите на социалното инженерство, а чистотата на детските души има пряко отношение към националната сигурност.

Но най-важното в това мнение е, че се препоръчва: „да се избегне насилствената институционализация на децата, без възможност за алтернативно решение на техните родители“.
И още: “Либералните методи на възпитание носят изкуствена преориентация, по отношение на пола“.

Само това да беше, щеше да е достатъчно, но има и още разумни доводи, като преосмисляне на принципите за ранно сексуално обучение, в и извън училищата, да не се  връчва това обучение на държавни служители и НПО-та, изчистване на общите, недифинирани в закони термини, които залагат риск за фатални грешки, за сериозни злоупотреби и пагубни решения за детския живот.

Достойна позиция, която измива до някъде наведеността на БПЦ към силните на деня и благодарствата и към премиера  за получените пари от държавния бюджет.

Ето, около това трябва да се обединят протестиращите. И да не спират с гнева си, помнейки, че чистите детски души са част от националната сигурност. Защото и земните, и небесни мъдреци казват, че началото е от Духа.

А после е достъпната околна среда, спомагателните средства за нуждаещите се, рехабилитацията и всичко, което третира тази Стратегия, както и сродните и закони.

Чиновниците и платените организации бъркат по някога тези начала /заети в други преброявания/, но ние, българските родители нямаме право да го правим.

Както и нямаме право да забравим за Атила и неговия изтерзан баща – българският полицай Николай Тодоров Карбанов, осъден при жив син, да живее без него.

Атила е син на всички ни. За него и за останалите трябва да сме нащрек.

Защото е време за съпротива.