"Икономическата ситуация в страната не предполага разписване на бюджет на дефицит. Не трябва да се фиксираме върху датата за приемане, а върху това, което е записано в бюджета"

Не трябва да се фиксираме върху датата за приемане, а върху това, което е записано в бюджета, заяви пред БНР Михаил Кръстев, изпълнителен директор на Съюз за стопанска инициатива – част от Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Очаква се служебното правителство да внесе днес в НС варианта на бюджет за следващата година. 

Българската народна банка вече изрази категорична позиция против предложения проект за 2025 г. и неговото приемане. Според становището на банката заложените параметри в разходната част на бюджета предполагат значително нарастване на преразпределителната роля на държавата в икономиката през 2025 г. при планирани общи бюджетни разходи по Консолидираната фискална програма в безпрецедентен размер от 46 процента от брутния вътрешен продукт, какъвто не е наблюдаван в периода от 1998 г. досега.

"БНБ от години критикува управлението на публичните финанси – от момента, в който започнахме да ги разписваме на дефицит и да не се съобразяваме с икономическите показатели при определянето на бюджетната политика. 

Притеснителна е прекалено увеличената разходна част в бюджета. Опитите да се осигури достатъчно русурс в приходната част са донякъде недалновидни. Там има заложени мерки, които дори от министерството на финансите не очакват да се изпълнят в пълен размер. 

Икономическата ситуация в страната не предполага разписване на бюджет на дефицит. Когато имаме  икономически растеж, ниска инфлация и растеж на доходите, далновидната бюджетна политика е бюджет да бъде разписан неутрално или дори на излишък. 

Ако отправната ни точка е 3% дефицит - с толкова несигурни приходни политики и абсолютно сигурни разходни, както и на база на това, което наблюдаваме като ниво на политически дебати и експертиза в парламента, не смея да си мисля какво ще се случи с бюджета, когато той бъде внесен в НС".