Преди да се поиска извънреден конвергентен доклад за членството ни в еврозоната, групата на ми финансовите министри на страните членки трябва да е казала "да". През 2023 г. отново имаше допитване до ЕС за това дали сме готови и след като се получи негативен коментар, не подадохме искане. Няма как да кандидатстваме за конвергентен доклад, след като нямаме дори финансов план за 2025 г. Това каза в студиото на "Здравей, България" по Нова ТВ изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев.
"Какво ще оценяват ЕК и ЕЦБ при съставянето на двата ни необходими конвергентни доклада? Не можем да кажем какви са шансовете ни за положителен отговор, докато не се представи визия за следващите години. В края на януари ние все още не знаем какъв бюджет ще бъде внесен. Няма как да не се отрежат част от обещаните увеличения на заплати и социални плащания, ако искаме да влезем в по-консервативен сценарий, особено при положение че харчим повече, отколкото събираме", допълни той.
Икономистът Никола Янков на свой ред посочи, че присъединяването към еврозоната е на 90% политически процес, който зависи от фактори вътре в България. "Трябва да приемем, че ще спазваме правилата, разписани в Маастрихтския договор - балансиран бюджет и дефицит под 3%. Хърватия не изпълняваше два от критериите при приемането си - тези, свързани с коефициентния дълг към БВП, както и инфлацията. При оценка за готовност обаче страната се оказа подходяща за приемане. Не смятам, че някой европейски представител е казал, че не сме готови за еврозоната, та затова да не искаме доклад. Това е димка, която да оправдае политическото решение да не се иска такъв. ГЕРБ влиза в коловоза на Асен Василев. Трудно е България да излезе от ситуацията на бюджетния дефицит, който вероятно ще надхвърли 3%. Голям риск е да се каже, че увеличението на заплати в публичния сектор и на пенсиите няма да се случи. Не е ясно колко са приходите, но разходите са вече начертани", коментира още той.
