На прага на активния летен сезон, който у нас се свежда до не повече от два месеца – юли и август, браншът е сравнително спокоен. Резервациите са добри, а прогнозите за ръст от 6 % спрямо миналата година в пика на сезона изглеждат напълно постижими

Черноморските ни курорти се пълнят с летовници, но пък на границата с Гърция никога не е било толкова натоварено – колоните от автомобили са по-дълги от всякога, предимно от българи, устремени към плажовете на южната ни съседка. Приемането ни в сухопътния Шенген засили значително потока на юг. Очакванията са въвеждането нa eвpoтo ĸaтo нaциoнaлнa вaлyтa и завършването на магистрала "Струма" дoпълнитeлнo да улеснят пътуванията към Гърция. Как се отразява всичко това  на Черноморските ни курорти? 

"Българският турист е най-добрият турист за българското Черноморие, защото той е лоялен като цяло – казва за Радио България Константин Занков, експерт по туризъм и анализатор на процесите в сектора. – Той може няколко пъти в годината да направи ваканция – и в сезона, и извън него. Така че българинът е най-добрият турист. Гърция, разбира се, е една прекрасна дестинация, която има много какво да ни предложи, няма как да го отречем. Просто ние предлагаме различен туристически продукт. За Гърция има много резервации.  Но не мога да кажа, че отпадането на проверките по граничните ни пунктове с Гърция се е отразило съществено на сезона по нашите курорти. Имаме хотелиери, които правят много добра политика с българските клиенти – имат добър имидж, добри пакети, добри цени, с една атрактивна качествена услуга и посрещат доволни български туристи."

Браншът залага и на чуждестранните туристи. Пазар Германия бележи ръст спрямо миналата година, макар да не е достигнал нивата от 2019-а. Балканите, Великобритания и Полша вървят в много добра посока, твърди Занков и допълва, че легловата база по Черномориетони е голяма и собствениците се надяват на по-сериозен ръст.

В същото време секторът отново се сблъсква с хроничния недостиг на добре обучени кадри. За пореден път се прибягва до внос на работна ръка – най-вече от Киргизстан, Казахстан, Непал, Тайланд, Украйна и други държави.

"За съжаление за проблема с кадрите си говорим всяка година по същото време или "старата песен на нов глас", както гласи една българска поговорка – казва Константин Занков. – Това не е само явление в България, има го в цял свят. Има редица решения, които можем да почерпим от международния опит. Най-важното е да се стремим към по-дълъг сезон и устойчив туристически продукт, а не да разчитаме на два месеца, които да "избият" туризма и инвестициите. 

Това ще осигури и постоянни кадри, а не работна ръка, която идва за кратко. Кадрите от чужбина, на които бизнесът разчита, срещат трудности заради забавяния при издаването на визи. Може да се приложат добри практики като електронните визи, които биха улеснили достъпа както на кадри, така и на туристи."

Занков е категоричен – българският туризъм спешно се нуждае от ясна визия, подкрепена от ефективно партньорство между държавата и бизнеса, а не от поредния набор от краткосрочни решения.

"Проблемът е, че е необходима цялостна стратегия за развитие на туризма в България. Трябва ни тактически план как да внедряваме световни добри практики, да не работим хаотично. Просто да не слагаме розовите очила и да казваме "много хубаво е при нас", а реално да има комуникация между бизнес и държава – с адекватен маркетинг и политика за развитие на туризма. Проблемът е комплексен, не е само с кадрите", каза в заключение Константин Занков.