Рейтинговата агенция заяви, че стабилните сектори на услугите в България, особено в туризма и ИТ, са помогнали за смекчаване на ефектите от икономика, която все още харчи повече за внос на стоки и услуги, отколкото печели от износ

Рейтинговата агенция S&P повиши дългосрочния суверенен кредитен рейтинг на България от „BBB“ на „BBB+“, позовавайки се на официалното одобрение на страната да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г.

На 8 юли министрите на финансите на Европейския съюз одобриха кандидатурата на България за присъединяване към еврозоната, с което страната ще стане 21-ата членка на паричния съюз.

Преходът на България от лева към еврото идва почти 19 години след като страната се присъедини към ЕС.

„България ще се възползва от надеждна парична политика на Европейската централна банка, както и от достъп до капиталовите пазари на еврозоната“, се казва в изявление на S&P, с което обяви повишението, и остави перспективата за страната стабилна.

Все пак S&P отбеляза възможни предизвикателства, предупреждавайки, че политиките на ЕЦБ вероятно ще се съобразяват с по-големите членове на паричния съюз – като Германия и Франция, които имат най-големите икономики – а не с по-малки страни като България, която остава и най-бедната в ЕС.

Рейтинговата агенция заяви, че стабилните сектори на услугите в България, особено в туризма и ИТ, са помогнали за смекчаване на ефектите от икономика, която все още харчи повече за внос на стоки и услуги, отколкото печели от износ.

На 1 януари 2025 г. България стана пълноправен член на Шенгенското пространство, в което не се изисква паспорт, и S&P очаква членството в Шенген и еврозоната да подкрепи търговията и международния туризъм.

Страната продължава да се сблъсква с дългосрочни предизвикателства, свързани със застаряването и намаляването на населението, както и с недостатъци в инфраструктурата, които ѝ пречат да реализира пълния си потенциал, отбеляза агенцията.

S&P предупреди, че може да понижи рейтингите, ако публичният дефицит на България се увеличи повече от очакваното, особено ако фискалната политика стане прекалено либерална след присъединяването към еврозоната или ако вътрешната политическа нестабилност доведе до прекомерни разходи на правителството.