В словото си той очерта своя възглед за това как съвременните религиозни традиции могат да се противопоставят на доминиращия материализъм на епохата. В своето изказване той се съсредоточи върху съвременните глобални предизвикателства, като подчерта необходимостта от духовна основа, за да бъдат те преодолени. Той отбеляза, че най-дълбоката криза на човечеството днес не се крие в икономическата нестабилност или технологичния напредък, а в господстващата, но често неизказана редукционистка материалистична представа за света, която игнорира свещеното като основополагащо измерение на човешкото битие.
Цитирайки св. Григорий Нисийски, той припомни: „Никой не може да достигне до висотата, където се вижда светлината на истината, ако не отхвърли от душата си мъртвото и земно облекло на плътта“.
Патриархът описа последствията от този материализъм като дълбоко екзистенциални и социални: изолация, експлоатация, екологично разрушение и разрив между човека и свещеното. Той подчерта, че междурелигиозният диалог не е привилегия или лукс, а наложителен акт на колективна съпротива срещу духовната ерозия на съвременния свят.
Според него е възможна една „обща свещена визия за света“, разбирана не като сливане на религиозните вери, а като общо духовно пространство, където различните опит и традиции се обединяват в съпротива срещу бездуховния материализъм.
Тази концепция стъпва върху четири стълба: 1) Свещеното като абсолютна реалност, която обединява чрез любов, състрадание и милост; 2) Човекът – като по същността си общностно същество, което се осъществява чрез добродетелите на любовта; 3) Обществото – като общност от духовно завършени личности, основана на взаимност в семейството, образованието и икономиката; 4) Земята и екосистемата ѝ – като свещени, които заслужават уважение и грижа чрез устойчив и отговорен начин на живот.
Патриархът обърна внимание и на нуждата от мост между науката и религията, като подчерта, че съвременната физика и биология отхвърлят механистичните модели и отварят път за нова философия, обединяваща научното и духовното познание.
Патриархът се спря и на две водещи кризи на нашето време, отговорът на които е неотложен: кризата на дълга, която поробва народи и обезценява човешкото достойнство; изкуственият интелект, който заплашва да сведе човека до „сбор от данни“, отнемайки му свободата и творческия дух. И двете, подчерта той, имат общ корен: обезсмисляне на човека и употребата му като инструмент. Патр. Вартоломей призова религиозните общности да предложат положителни алтернативи: солидарност и справедливост срещу икономическата криза; защита на човешкото достойнство – срещу технологичната доминация. И настоя за една нова етика на технологиите, основана на състрадание, отговорност и уважение.
В заключение той се позова на историческата многоезичност на човечеството и предложи идеята си за „Обща свещена визия“ като духовно единство отвъд езиковите различия: „Истинското единство не произтича от богословска еднаквост, а от общо дело: когато общностите споделят хляб с гладните, грижат се за болните, защитават онеправданите“.
„Не сме призвани да създаваме нова световна религия. Призвани сме – всеки от позицията на своята вяра – да изградим глобален духовен съюз, пророческо свидетелство, което държи отворен хоризонта на надеждата в застрашения от задушаване свят“, каза още той.
Вселенският патриарх завърши със заявата, че истинският мир се гради не само върху споделена вяра, но – и преди всичко – върху споделената любов към човека и дълбокото уважение към тайната на Единия Бог.
