И да се появи нов участник в политическия ландшафт, не съм сигурен колко големи биха били ефектите, подчерта той. Според него новите играчи имат все по-малка роля за някакво разбъркване

Появата на нов играч носи все по-малко някакъв мобилизационен ефект.

Това заяви пред БНР политологът Петър Банков, който е част от екипа, направил изследване за непредставителната демокрация, където се анализира избирателната пасивност на много българи.

И да се появи нов участник в политическия ландшафт, не съм сигурен колко големи биха били ефектите, подчерта той. Според него новите играчи имат все по-малка роля за някакво разбъркване:

"Появата на една президентска партия наистина ще отнеме някакви гласове, но също така въпросът е, че това отнемане на гласове не е сигурно, че ще бъде от хора, които гласуват за ГЕРБ или "Ново начало", а по-скоро ще отнеме гласове от други политически партии".

По думите му хората със своето негласуване казват на партиите, че това, което те предлагат, е неадекватно.  

"Един от основните проблеми с непредставеността е най-вече, че самите хора, които се чувстват непредставени, не виждат някакъв смисъл от гледна точка на това какво позитивно на тях им носи в техния живот това тяхно участие. Трябва да разговаряме не само с хората, но и с политическите представители по какъв начин те успяват да осигурят това, което са обещали на избори или са казали, че ще направят. Както трябва да има разговор с хората, които се чувстват или са непредставени, така трябва да се разговаря и с партиите и да им се държи сметка за това те какво правят", коментира Банков в интервю за предаването "Преди всички".

Той напомни, че партия ГЕРБ дойде на власт с обещанието да борят корупцията и да са някакво ново начало:

"Доста хора гласуваха за тях с това обещание, но бързо се разочароваха. Когато си обещал нещо, което не си го изпълнил, няма как после да излъжеш същия този човек, че всъщност другия път ще е различно".

Политологът подчерта също, че има доста хора, които гласуват с победителя, просто защото такива са очакванията – дадена партия да спечели, т.е. искаме да сме с победителя. Това е някакво естествено очакване, смята той и добави: "До някаква степен е разбираемо, но наистина говори за това, че въпросният избирател все още няма някакви конкретно формирани идеологически или политически убедености, за които може да се хване и да гласува за конкретна партия, която да отразява тези политически виждания".

Според него една партия не може да разбере какво мислят нейните структури само след едно пътуване до избирателните райони и кратки приемни за по час на няколко места:

"Една партия има своите социални функции. Тя трябва да бъде активна дори и извън избори. Трябва да сме наясно, че когато си народен представител, имаш изключително много задължения и не можеш да си постоянно по родните си места, но наистина с такава малка свързаност с твоите избиратели по никакъв начин човек не може да си създаде реална представа".