Кристалина Георгиева има необикновено ясен спомен къде и кога открива първата си банкова сметка. Годината е 1987, Георгиева е на 34 години и току що е пристигнала като научен сътрудник в Лондонското училище по икономика от родната си България, тогава под комунистическо управление. На ъгъла на университета се намирала банка, в която е депозирала стипендията си от 361 паунда и 21 британски лири, които бе донесла със себе си от България. "Всичко беше толкова ново и различно от това, което бях преживявала преди", казва Георгиева 30 години по-късно. Изключителният старт на Кристалина Георгиева в капиталистическата финансова система не й попречи да започне кариера в предните редици на създаването на икономическа политика, обхващайки Вашингтон и Брюксел. Сега тя е готова да управлява световния кредитор, пише в анализ Financial Times. [1]

Лоша новина за премиера Бойко Борисов и управляващата партия ГЕРБ, обаче, вещаят в. The Guardian и в. The Wall Street Journal – Кристалина Георгиева може да не оглави Международния валутен фонд (МВФ).
Премиерът Борис Джонсън използва контактите си с президента на САЩ Доналд Тръмп, за да поиска поста за бившия британски финансов министър Джордж Озбърн.

Ексминистърът ръководи редакцията на базирания в Лондон вестник Evening Standard. Той е и съветник на най-голямата световна инвестиционна компания BlackRock и председател на North Powerhouse.

„Очаква се Джордж Озбърн да стане основен конкурент на българката Кристалина Георгиева“, пише The Guardian.

Според The Wall Street Journal британският премиер директно е помолил американския лидер „да подкрепи“ Джордж Озбърн.

Изданието пише, че Кристалина Георгиева е „български ветеран в средите на международните институции“. Но в ЕС тя е спечелила с „малка преднина в един спорен дебат, в който по-пазарно ориентираните северноевропейци се противопоставили на София“.

„Нямаме нищо против Кристалина Георгиева, която като номер две в Световната банка бе полезна на американеца Дейвид Малпас, който е новият президент на банката. Това й спечели подкрепата на министъра на финансите на САЩ Стивън Мнучин“, пише изданието.

Но Джордж Озбърн от 6 г. бе „архитекта на политиките, помогнали за съживяване на британската икономика след финансовата паника и рецесията през 2008-2009 г.“. А САЩ могат да наложат вето на избора на ЕС, тъй като осигуряват най-голям дял от средствата на фонда, констатира американският вестник.