Това с пляскането/аплодисментите ме кара да се чувствам малко неудобно. Да, уважение е, но когато зовяха за подкрепа нямаше аплодисменти, а мълчание.

Ами, ако когато ние имаме нужда от тях, ако вместо да ни помогнат започнат да пляскат?!
А когато отидат в магазините да пляскат ли на касата?!
А когато се приберат по домовете си и на децата си ли да пляскат?!

Те няма да го направят, но мисля, че им дължим повече – ние като навременна подкрепа, а държавата като стандарт на живот и работа.

Аплодисментите са безусловни. Но не са достатъчни!

Пепа Сомлева