Всякакви прилики между премиери са (не) случайни

Залезът на трикратния премиер на Италия Силвио Берлускони продължи дълго. Дипломатите и чуждестранните кореспонденти, акредитирани в Рим, буквално се забавлявахме с новините около колоритната му личност. Приключваше първото десетилетие на новото хилядолетие, когато италианските жълти новини превзеха международния новинарски обмен.

Серията разкрития за секс сбирките на Берлускони, прочули се с името Бунга-Бунга, показанията на свидетели, задържаните политици, както и пикантните разкази на преки участнички в оргиите на застаряващият премиер, осигуриха стабилна работа за доста от кореспондентите на свободна практика. И как не… Това си беше скандал след скандал, а интересът на публиката бе огромен.

Берлускони си остава един от първите премиери, спечелил народната любов с нестандартно поведение. Той се оказа своеобразен учител за плеяда западни политици, овладели популистката лингвистика след него.

Продължителната политическа агония на Силвио Берлускони приключи с нокаут, дошъл на международната сцена. Публична тайна е, че на финала Берлускони беше съборен с помощта на всемогъщата Фрау Меркел и тогавашния френски президент Никола Саркози.

През есента на 2011 г. италианските медии се сдобиха по мистериозен начин със запис на Берлускони с негов близък, пред когото той определя канцлерката на Германия като „culona inchiavabile“. На български това може да се преведе буквално “дебелогъза и не ставаща за онази работа”. Берлускони отрече, но никой не повярва.

Никола Саркози и Меркел отсвириха Берлускони публично и му се подиграха на живо с една многозначителна безсловесна реакция на пресконференция, на която участваше цветът на европейската журналистика. Такъв спектакъл се помни цял живот. Посланието за италианците беше ясно – сменете си премиера.

Два месеца по-късно той действително си подаде оставка, според думите му “принуден от външни фактори.”

Подобни мистериозни записи, в които трикратният българския премиер или някой, чийто глас е като неговия, коментира чуждестранни колеги с нецензурни думи, се появиха и у нас. Споменава се баварския премиер – вероятно става дума за предишния, Хорст Зеехофер, с когото бившият “втори“ в ГЕРБ Цветан Цветанов дълго време търсеше стратегическа близост.

Напоследък чуждите посолства се чудят как да превеждат цинизми, информирайки за ставащото в България. Това, което е по-лесно да се обясни, е че в България върви пренареждане на мафиите, както и че вече има кандидати за мястото на човека с джипката.