Днес, освен годишнина от Априлското въстание, отбелязваме и Международния ден на свободния печат

Априлското въстание, 20 април 1876

В края на 1875 цялата българска емиграция е жестоко обезверена от смъртта на Левски и провала на Старозагорското въстание. В Гюргево се събират 19 човека на средна възраст 25години, сред които Стефан Стамболов, Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги Бенковскии и решават да въстанат през май 1876.

Въстанието избухва преждевременно и е зверски потушено. Световната общественост посвещава близо 3000 статии на трагичните събития. Организират се подписки и митинги в защита на българския народ, а велики личности като Достоевски, Виктор Юго, Лев Толстой, Джузепе Гарибалди, Уилям Гладстон, Чарлз Дарвин се застъпват за нас. Това води до Руско-турската освободителна война.

"Никога не подценявайте безграничния човешки потенциал и възможността на шепа хора да променят хода на историята", подчертава общественикът Асен Бонджев [1].

Отбелязваме Международния ден на свободния печат

Свободата на словото е признак и за свободно общество, подчертава Blagoevgrad.utre.bg [2].

Международният ден на свободния печат е обявен през 1991 г. от организацията "Репортери без граница", а от 1992 година е обявен и от ЮНЕСКО.

Като единствена организация в системата на ООН с мандат да защищава свободата на словото и свободата на печата, ЮНЕСКО поставя взаимното разбирателство и диалога посредством медиите в центъра на мисията си.

Съществуват паралелни понятия като свобода на медиите, свободен печат, но се обединяват в свободата на словото.

Това не е термин, отнасящ се само до медиите. Свободата на словото е признак и за свободно общество. Това е ценност, чийто смисъл е да обогатява демокрацията, да се поощрява мисленето, размяната на идеи, дори сблъсъка на възгледи.