В политиката се влиза не само с идеи /колкото и добри да са/, но най- вече с план КАКВО и КАК да се направи и то по степен на важност.

Надявах се, че най-после ще се случи. Доверих се и се доверявам на младите хора - образовани, честни, последователни, принципни. Но напоследък надделява вкусът на нещо задкулисно, тайно, непочтено. Арогантността не е ентусиазъм, нито безпардонната шуробаджанащина - принципност.

Некомпетентност съчетана със самочувствие за елитарност. CV- то не решава проблемите с цените, с бедността, камо ли проблемите в международен план.

Зависимостите и намесата на чужди посолства няма да ни направят по-значими. Напротив. Суверенитет означава на първо място уважение. А то не се постига с поклони .

Сетивата ни са изострени според средата и условията, в които живеем. За човека в малкото родопско селце без интернет имената на управляващите не значат нищо. Гладът и студът определят оценката му, това че не може да си купи лекарства и че няма как да плати тока за месеца. За живеещите в големия град управляващите имат имена и лица.

Слушаме обещания и несвързани обяснения и чакаме евтин ток, увеличени пенсии, твърда позиция по българо-македонския въпрос и намеренията на НАТО и САЩ, прокуратурата и т.н. В крайна сметка, обаче, в края на месеца отново стигаме до проблема как ще платим ток и газ и защо олиото вече е 5 лв.

Тътен на неодобрение...
И ще става все по- силен.

А можеше например част от онези 33 млн лв. бонуси за НАП да се отдели нещичко за социално слабите. Някак си не е справедливо в края на годината някой /държавен служител/ да получи 10 хил, 50 хил. и дори 700 хил.лв, а моята и твоята майка - 250лв. пенсия, нали?

Така не се прави в социалните държави.
Така не се прави в държавите с най-високо ниво на бедност.
Така не се прави с хора, работили 40 години за същата тази държава.
Така не се прави, когато обичаш народа си повече от себе си и когато България означава Родина.