"Истинските мъже, мили дезориентирани девойки, не са в нощните клубове! Те са при истинските жени! "

"Къде са истинските мъже?"

Напоследък забелязвам, че този въпрос задават все повече девойки. И то предимно такива, у които единственото истинско нещо е самотното съществуване на единствената им мозъчна клетка. За сметка на неограничените количества силикони, хиалурони, пластмаси и претенции. 

Други пък - нахакани и еманципирани, предирчиви към живота и околните, уж независими и самодостатъчни си, но всъщност самотни и вечно неудовлетворени точно поради собственото си криворазбиране за жените, мъжете и най-вече взаимността, плюят по мъжете, слагайки ги под общ знаменател, а всъщност имайки предвид един конкретно несбъднал се или спасил се от безспирни драми и претенции мъж. 

И всичкото това женско войнство си задава въпросите: “Къде, по дяволите, са истинските мъже?!? Кой ще ме направи щастлива, богата, обичана, глезена, уважавана и т.н.???”

Ох, ами как да го обясня? Общо взето - каквото повикало, такова се обадило!

Търсиш мижетур - намираш мижетур! Търсиш банкомат - откриваш банкомат! Държиш се изкуствено и съответно получаваш същото! Толкова е просто! Слагаш си вместо устни срамотии, дето звучат безсрамно, и за теб се залепват безмозъчни комплексари и безсрамници, дето “само секс искат”...а ти, прощавай, но какво друго предлагаш?

Никой мъж не иска само секс. Казано е вече. Но мъжът, този - “истинският”, търси “истинската” жена! Жена, която най-малко притежава женственост! 
Кавалерът търси дама! Просто е! 

Та, истинските мъже, мили дезориентирани девойки, не са в нощните клубове! Те са при истинските жени! 

А вие, чудейки се на кой клон да кацнете, та да сте по-лични, хващайки се на куката на собствените си безумни фантазии, все повече се обезличавате!
А аз, чудейки се защо изобщо ги пиша тези неща, въздъхвам като Моканина и се усмихвам на живота си - препълнен с любов!
Там е истината! Там са истинските!