28% от електората съзнателно не съобщават реалните си намерения на социологическите агенции при въпроса за кого ще гласуват на изборите. Това показва проучване на Института по философия и социология към БАН, съобщи днес пред БНР [1] зам.-директорът му проф. Емилия Ченгелова.

Подобни хора се срещали във всички възрасти, образованието им е предимно ниско. Интересното е, че сред тях е висок делът на жените. Те обяснявали, че се притесняват с информацията да не навредят на някого, или пък считали, че не е редно въобще да бъдат питани за кого ще гласуват.

Данните се вписват в т.нар. спирала на мълчанието  - феномен, отдавна известен на науката и характерен не само за България. Той онагледява липсата на желание в хората да съобщават за политическите си настроения. А и означава, че голяма част от тях ще решат за кого да гласуват в последния момент. В български вариант цифрите са мащабни - не са ясни намеренията на около 1 млн. души (около една трета от гласоподавателите). А това, според Ченгелова, прави изборите непредсказуеми. 

Въпреки несигурността на някои социологически проучвания, оповестените резултати имат огромно влияние върху хората. Това важи особено за данните, съобщавани в последната седмица от кампанията. Изследването на БАН е установило, че 30% от хората биха се пренасочили към друга партия, ако социолозите им съобщят, че тяхната не може да мине бариерата за влизане в НС. Като цяло - 54% от потенциалните избиратели се повлияват пряко от внушенията на агенциите.

Екипът на БАН си е направил и експеримент - извършил е национално представително изследване по домовете с политически въпроси, а след това е пуснал същата анкета онлайн за попълване по желание. Вторият метод дал огромно изкривяване. Затова Ченгелова призова агенциите да спазват стандартите в социологическите проучвания.