Идат ли, идат насреща поредните пети избори само за две години. Пак Годо, пак дъвки и шарени балони, пак всички ще сме в рая на изобилието и максимумът ще е в пенсии, заплати и благини. И пак от дълбокия мрак инженерите скалъпват поредното мюре, с което да подпрат вмирисаните си от корупция стари партии, или да грабнат гласовете ни за нова.

Защо се подаваме? Как става така, че разумни хора - мислещи и образовани, се хващат на въдицата на статуквото с едничката надежда че, аха-аха животът и у нас ще потръгне и ще станем швейцарци за един мандат?

Лесно е.

Първо действие.

Хващаш един субект, по възможност мъж, висок, с приемлива външност, достатъчно креслив, или съвсем без глас и го обличаш в марков костюм. Най-добрият вариант е кариерист с големи дългове. После навиваш около него пашкул от хора - човек след човек кариеристи, длъжници, слагачи, неудържими лапачи, шайкаджии, далавераджии и средно големи мошеници. За големите мястото не е там. Сред всичките тези лейтенанти монтираш една персона с по-голям обществен авторитет, много често отчаян идеалист, която ще служи като стръв на въдицата и която най-често не вдява в заговора. Да изброяваме ли Атанас Семов в РЗС на Яне Янев, Нешка Робева в отбора на Николай Бареков, Мика Зайкова в партията на Слави Трифонов , арх. Виолета Комитова в партията на Стефан Янев? Привързваш и някой  друг специалист в областта му - да ти е под ръка при нужда - и отрочето е завършено.
Парите на олигарха, нает предварително, покриват разточителните билбордове, срещи, пътувания и заигравки пред слепите, а послушният мисиритет пласира удобни пасове за пред публиката и персоната ги отиграва с хъс. Иначе, говоренето й варира от нахъсаното репчене и бой по всички световни статуква, до захарните обещания, че ако ни яхне и управлява, нищо няма да ни липсва. Другият вариант го наблюдавахме съвсем скоро – игра на смирение, скромност, съглашателство, несъпротива на злото, неагресивност и плашеща всеядност – готов за управление със всяка партия, без значение на възгледи, само да я подпре и да е във властта. Гадничко, нали? Но работи и то не само пред бабите.

Другото го знаете. Хартия и код. Сещам се за думите на един родопчанин, който ми разказваше, как преди години, когато ДПС заплашваше да стане втора политическа сила пред БСП, а пресконференциите се бавеха в НДК, същата вечер десетки чували с бюлетини са плавали по коритото на реката около Нареченски бани. Семпъл финт, нищо повече. Въпросът е доминото да се подреди според сценария на големите.

А ако новоназначената политическа персона не успее да изпълни поръката? Ако не смогне да заблуди публиката и не изпълни успешно мимикрията? Как беше? - „шат на патката глават!“ и готово. Патки бол. Просто изострете сетивата, извадете скепсиса и следете реперите: откъде са парите за финансиране, какво мисли персоната за бъдещето на държавата, неотложните реформи, безобразията на Борисов и партията му и каскета на Гешев... Чуете ли, че не е време за враждуване, а за разбирателство между партиите, че не трябва да се ровим в миналото, а да го загърбим и да вървим напред, бягайте!

Естественият подбор на времето все някак ще отсее плевелите, ще оголи фалшивите им черупки и ще покаже читавите семена.

За да ги разпознаем.