Подиграваме се на Оскарите, същите са и в Кан, няма го вече голямото американско кино, европейското се спихна съвсем, дори руското, да не говорим нашенското.

Ние сме поколение, което наред с дебелите книги, които четеше, гледаше и велики филми.

Преди години си мислех, че като се пенсионирам просто в заника на живота ще си чета и гледам кино.

Ядец! Няма нищо.

Жива съм, но жива във век на бездуховност - нищо ново няма, което си заслужава.

Вече ви писах за книгите - не мога да ги препрочитам, кьорава съм, но с голямата плазма се справям. Затова се насочих към "Nostaglia". Хубаво, ама Марчело и София вече за година-две по седем пъти ги гледах в "Брак по италиански", "Един картоф, два картофа" и него...

Онзи ден ми попадна нещо, което не са ни давали навремето по обясними причини - "Смъртта на Троцки". Бря, Ричард Бъртън е самият Лев Давидович Бронщайн-Троцки, Ален Делон убиецът му Рамон Меркадер, а гаджето му комунистка самата Роми Шнайдер. Филмът е убого тъп. Ако не си запознат с драмата на тази смърт нищо не можеш да разбереш, ма нищо. Прочетох, че Ричард Бъртън се е съгласил да участва в тая прокиснала боза, щото таман е спрял да пие, ма никой не искал да го снима. За кумира ни Делон не разбразх причината, но въпреки обожанието ми, той е доста всеяден в кинокариерата си.

Обаче на другия ден имаше празник за душицата ми - "Смъртта на един негодник". Ален Делон, Орнела Мути и малко Мирей Матийо... Филмът е от 1978 година - Ален е в пълния си блясък, Орнела малка и неотразима, Мирей, макар и за малко, дава финес на екрана. А съдържанието - ми, то е за наши дни, за корупцията на мръсната стара Европа. Па викат, че ние сме сега най-гадните корумпирани копелета на континента, все едно българите са измислили политическите печалби чрез далавери. Прекрасен филм и с реалистичен край - героят на Ален Делон победи, но без никаква надежда за промяна.

Нищо ново на европейския небосклон...

Зоя Деянова