Днес ние празнуваме Деня на Съединението. Може би в преценка за стойностите Денят на Съединението е най-важният, защото разпокъсана България в ХIХ и ХХ век е нямало да има своя „кръстоносен поход“ за съдба, ако не е тази голяма идея – Съединението. Тази идея не е болезненост, защото тя е исторически израз на минал живот, наречен България!

Разбира се, историята винаги ще забулва тайната: кой ни раздели – Европа или освободителят ни? Това съзнанието на българския народ е отчело, но лист в историята ни за истината няма. И когато слушам различните наши представители, говорещи за Съединението на България, не се учудвам много, че никой не казва истината, защото служебното му величие или подкупената съвест за история мълчат.

Съединението е един от най-големите актове! Можете ли да си представите как би се развила историята ни в ХIХ – ХХ век без наличието на този акт!? Ако не бяхме извършили нашето Съединение, то едва ли бихме получили историческото си физиономиране.

Съединението е съдба, която ни извика на живот! Това е и голямата благодат, която дължим на княз Александър Батенберг – Съединителя [1]. Затова той влезе и в редиците на 13-те безсмъртни българи [2] – заради благоволението на съдбата, която го е избрала и пратила да поведе България!

Белязаните българи са сградили историята на България!

Тази история иска своето потвърждение и волята на нашата предназначеност е наистина тези 13 избраници в служение на съдбата на България да получат признателност, засвидетелствана от нашата съвест, за жертвата в пътя на България! Една нота от бдението за България е в лицето на този княз – Александър Батенберг!

Наистина не се изумявам от невежеството, което говори за Съединението с елементаризмите на своето мислене, и то при това говорят преподаватели със средна грамотност… Не е само обида да изтриете от съзнанието на народа пътя, не само е оскърбление – то е невежество за пътя на един народ в историята му!

Денят на Съединението е светилище!

06.09.2012 г., София, пред гробницата на княз Александър Батенберг

Публикувано в сп. „Нур“, бр. 2/2012 [3]