След изборите виждам, че за съжаление, “Демократична България” се оказа “големият губещ”, знам че е клише.
Това коментира Асен Генов.
Причините:
1. “По-големият” партньор им наложи спорен, за техния автентичен електорат, кандидат. “Да, българия”, ДСБ и “Зелено движение” нямаха “своя” номинация.
2. Това води до все по-голямото обезличаване на ДСБ.
3. Липсваше дори опит да бъде прикрит политическият нарцисизъм и за кандидат беше издигнат човек, който не поведе листата за общински съветници, а демонстративно предпочете бързия път или късата пътечка към властта. Принципът “всичко или нищо”, играта "Ва банк", са зрелищни, но не винаги са приемливи.
4. Темата за моралната отговорност и присъда над престъпленията на комунистическия режим беше обезличена. Обществените основания за разговора - "добра или мракобесна е ДС" бяха отнети. За разлика от Германия, Чехия, Полша, Румъния и техният разговор за ЩАЗИ, StB, SB и Секуритате.
След кандидатурата на Васил Терзиев вече всичко е допустимо. Комунистическото минало остава без оценка. А травмата в обществото - не излекувана.
“Ние печелим в София с много”, ще кажат застъпниците и партийните фенове.
Не! Печелите битката на ядрените електорати. При тридесетина процента активност (към този момент) ППДБ получават 120-130 хиляди гласа от близо десет пъти повече избиратели в столицата.
Тази победа дава законова легитимност, но не и електорална представителност.
