"Съдебната система с бездействието си обезсмисля труда на разследващите журналисти"

"Черната книга" е хроника на бездействието на институциите.

Това каза пред БНР Весислава Антонова, журналист, един от авторите в "Черната книга на правителственото разхищение в България" и университетски преподавател. 

"Често наричам тази "Черна книга" не просто хроника на корупцията в България, а хроника на бездействието на изпълнителната и съдебната власт, която години наред гледа работата на журналистите, но по никакъв начин не реагира", коментира тя. 

По думите ѝ може да се говори за натрупвания на разхищенията, защото вече излезе 9-ото издание на "Черната книга" [1], а всяка година в нея са включени по 15 случая.

Журналистката подчерта, че фокусът на книгата е разхищението на европейски средства и даде пример със случай в малък град, в Шуменско, където има блок със социални жилища за семейства, които са в затруднено положение, построен със средства по европейски проект:

"Месец, след като семейство се е нанесло, мазилката от тавана е паднала върху главите на децата им и върху детското креватче на най-малкото. Слава богу, че то не е било в него! Развръзката е, че са направили ремонт на това жилище". 

Весислава Антонова обясни, че "Черната книга" обикновено е разделена на две - половината са случаи от вътрешността на страната, а другата част са централни теми:

"Емблематичен случай е този с Пловдивския панаир, по който няма никакво движение. Затова често наричам "Черната книга" хроника на бездействието на изпълнителната и съдебната власт. ... Винаги журналистите са били на мястото си и винаги са правили разследванията си, а тези, които не са си на мястото, са институциите, които обезсмислят труда ни, които не реагират и не правят проверки, както в случая с Нотариуса (Мартин Божанов - б.р.)".

За 9 години "Черната книга" консолидира общност от професионални журналисти, които общуват помежду си в приятна дискусия и си помагат, подчерта още Весислава Антонова.