Изборът и решенията за нови ядрени мощности у нас – два блока в АЕЦ Козлодуй, са последният епизод от енергийната сага на България. Това коментира пред БНР Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).
„Това е тъжната истина, че това е последният епизод на тази десетилетна сага – едни и същи казуси и лошото управление на българската енергетика. От 2005 г. едни и същи казуси се поставят с различни международни партньори. Не следваме правилата – да имаме дългосрочна политика, която да се базира на европейските модели, с които сме се съгласили с нашите европейски партньори. И те показват, че България няма нужда от нова ядрена мощност поне докато сегашните не започнат да излизат до към 2040“, коментира Руслан Стефанов.
Той е категоричен, че „тези модели, които ни се предлагат сега не се връзват с тези, с които сме се съгласили с нашите европейски партньори“.
„Най-вече не е ясно, защо това трябва да се определя от парламента? Всъщност знаем – да се избегне отговорност. Не само изборът на строителя, а и начин на избиране на технологията, ОВОЗ, това бързане, това което виждаме, че тази неяснота по отношение на това, че ядрената технология се смята за важна за преодоляване на проблемите с изменението на климата България, показва, че не сме научили уроците си“, коментира Стефанова.
И допълни: Всъщност парламентът не е приел още стратегия – виждаме раздути числа на потребления, за да видите ли, има нужда от нова ядрена мощност.
Липсата на елементарна стратегия базирана на доказани модели, за които сме се разбрали с ЕК, отново същите елементарни грешки, които водят до финансови и човешки грешки и загуба на ресурси, смята експертът от ЦИД.
И предупреди, че „няма ядрен проект в света, включително в Китай, който да е направен по фиксирана страна и да не се промени“.
