Художничката от Поморие превръща градовете в емоционални пейзажи на вътрешния свят - не като място, а като състояние.
Дарина Гильова и нейната живописна покана за разходка из спомени
от Стоян Тончев
„Градовете винаги са ме вълнували – не само като място, където живеем, но и като жив организъм, който диша, говори и оставя следи в нас.“
С тази изповед започва разговорът ми с художничката от Поморие Дарина Гильова - нежна, вдъхновена и откровена като самата ѝ живопис.
Последната ѝ изложба, озаглавена „ГРАДЪТ“, е не просто визуално преживяване, а сетивна карта на вътрешни ландшафти.
За нея „градът“ не е география, а състояние. Състояние на преминаване, на търсене, на бързане и самота, на вдъхновение и намиране. „Място, където се губим и откриваме отново“, казва тя.
Изложбата ѝ е пътуване през емоции и образи, родени не толкова от градските фасади, колкото от тяхната вътрешна пулсация – от звуците, сенките, ритъма, който всеки град ѝ е оставил в сърцето.
Вдъхновението ѝ идва от различни градове – някои близки, други далечни, но всички оставили следа: Поморие, Бургас, Пловдив, Лондон, Будапеща, Венеция, Рим. Не ги рисува като „документални кадри“, а ги преживява в цвят и светлина, често с игривост, понякога с тиха носталгия.
„Архитектурата е само фон – важно е какво се случва вътре в този фон. Важни са историите, дори когато хората не са изобразени директно.“
Всеки град в нейните платна има лице – един образ, една сцена, която го въплъщава:
– В Поморие това е гларусът – „свободен, нахален, самоуверен, с поглед към хоризонта.“
– В Будапеща – уличният музикант, с куфар, пълен с чудеса, и акордеон, който разказва.
– Бургас оживява чрез момичета, смях, вълни и слънце.
– Лондон – ексцентричен, но подреден хаос, в който се прокрадва образът на Шапкаря от „Алиса“.
– А Рим – театрален, романтичен, класически, наднича иззад фасадите си, за да се усмихне леко.
„Надявам се всеки зрител да разпознае свой град, свой ритъм или просто едно усещане, което да му заговори.“
„ГРАДЪТ“ е покана - не просто да видим градовете на Дарина Гильова, а да се разходим из собствените си спомени, сънища, меланхолии. Да си припомним онзи гларус, който ни е отвел някъде. Или акордеона, който сме чули край мост. Или сянката на град, който никога не сме посещавали, но усещаме, че е наш.
Изложбата е на разположение във фоайето на Народно читалище "Просвета - 1888".
Заглавна снимка: Община Поморие
