Борислав Сарафов се оказва вечният временен главен прокурор
Въпреки законовото ограничение, че някой може да е и.ф. главен прокурор или председател на върховен съд не повече от 6 месеца, днес Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет бетонира на на най-високия пост в прокуратурата Борислав Сарафов. Неговите 6 месеца като и.ф. от влизането в сила на закона изтичаха на 21 юли. Иначе той е временен шеф на държавното обвинение от юни 2023 г.
На днешното заседание на колегията Огнян Дамянов постави въпроса за приложението на въпросната разпоредба, разказва "Лекс".
Тя гласи, че "при предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите".
Кадровиците обаче се обединиха около становището, че на новата разпоредба не е придадена обратна сила и следователно не се отнася до висящите случаи, какъвто е този със Сарафов, който беше определен за и.ф. главен прокурор на 16 юни 2023 г.
Аналогичен е случаят и с и.ф. председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков. Той беше назначен за временен ръководител на съда на 12 ноември 2024 г., т.е. също преди влизането в сила на новата разпоредба в съдебния закон. Дали Съдийската колегия на ВСС, която определя и.ф. председателите на съдилищата, ще тълкува закона както Прокурорската колегия, предстои да стане известно на следващите ѝ заседания.
В политическите среди се говореше, че предстои Законът за съдебната власт да бъде променен така, че Сарафов да може да остане и.ф. и след 21 юли. Това открито обяви и подалият оставка съпредседател на ПП Кирил Петков. Депутати обаче казаха пред "Сега", че преди десетина дни управляващите са се отказали от тези си намерения. Явно защото са намерили начин да закрепят властта на Сарафов през Висшия съдебен съвет, като така си спестят и евентуални граждански протести и политически негативи. От друга страна Висшият съдебен съвет е отдавна няма никаква легитимност и обществено доверие, така че още един скандал на негова сметка не променя ситуацията.
ПРЕДСТОИ РУНД И В КС
Междувременно Сарафов успя да отнесе въпроса за прекратената процедура за избора му като титулярен главен прокурор до Конституционния съд.
Преди месец делото беше допуснато за разглеждане.
През януари влязоха в сила законови промени, с които беше регламентирано, че Висш съдебен съвет с изтекъл мандат (какъвто е случаят) не може да избира главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. Освен това в закона беше разписано, че недовършените процедури се прекратяват. Така Сарафов не се яви, за да бъде изслушан в конкурса, защото промените вече бяха приети, а дни по по-късно те влязоха в сила и процедурата беше прекратена.
Той обаче оспори прекратяването пред Върховния административен съд, който пък сезира Конституционния съд с аргумента, че законовата разпоредба, прекратяваща процедурата, нарушава основния закон, защото е намеса от страна на Народното събрание в кръга от конституционно уредените правомощия на Висшия съдебен съвет. Това е и становището на Висшия съдебен съвет.
Делото се падна при докладчик Орлин Колев, лансиран от ГЕРБ за конституционен съдия. Много юристи настояха той да се откаже от делото, защото вече не веднъж се е изказвал, че въпросните законови промени нарушават Конституцията. Това, разбира се, не се случи.
На особено мнение са съдиите Янаки Стоилов, Соня Янкулова и Атанас Семов, според които искането на ВАС е недопустимо. Те смятат, че не е налице едно от изискванията за допустимост, когато конституционното дело се инициира от съд - правен въпрос, чийто отговор е от значение при постановяване на съдебното решение. В случай със Сарафов има законов текст, който регламентира прекратяването на процедурата и това е волята на Народното събрание. Произнасянето на КС няма да послужи за решаване на поставения пред него правен спор, а решава самия спор, без да остави каквато и да е възможност за преценка от ВАС.
"По този начин образуваното пред сезиращия съд съдебно производство по своята същност се явява fictio litis (фиктивен спор) - образувано без действителен правен спор с единствената цел да бъде сезиран Конституционният съд и така да бъде оспорен настъпилият по силата на самия закон правен ефект (прекратяване на процедурата за избор на главен прокурор)", пишат тримата в особеното си мнение. ВАС на практика е само пощенска кутия на Сарафов за индивидуална конституционна жалба, каквато българската Конституция поне засега не допуска, става ясно още от становището им.
