Карамитев оставя след себе си роля след роля
На днешния ден през 1923 година е роден един от най-обичаните български актьори – Апостол Карамитев. Макар да си отива твърде рано, Карамитев оставя след себе си роля след роля, превърнали се в част от златния фонд на българското кино и театър.
От Бургас до Народния театър
Апостол Карамитев е роден в град Бургас, в семейство на преселници от Македония. Още като ученик участва в ученически театрални постановки, където проявява изключителен сценичен усет. След като завършва гимназия, той постъпва в Държавното висше театрално училище (днешният НАТФИЗ), а веднага след това се присъединява към трупата на Народния театър „Иван Вазов“, където остава до края на живота си.
Природен талант с интелект и чувство
Карамитев се отличава не само с външна харизма, но и с дълбочина в играта си. Той притежава способността да съчетава интелект, чувство и лекота – нещо рядко дори сред най-добрите актьори. Неговите роли никога не звучат изкуствено – напротив, всяка дума, жест и поглед излъчват човечност и искреност.
Големите му филми
Апостол Карамитев оставя трайна следа в българското кино с незабравими образи. Сред най-емблематичните му роли са Тошко Караиванов в Любимец 13, Иван Ефремов в Бялата стая, Георги в Под игото, както и Димитър Кудев в Специалист по всичко. Филмите с негово участие продължават да се гледат и днес – не само заради носталгията, а заради неподправената му енергия и актьорско майсторство.
Любов и партньорство на сцената и в живота
Карамитев среща голямата си любов – актрисата Маргарита Дупаринова, по време на работа в театъра. Двамата се превръщат в една от най-красивите и вдъхновяващи двойки в културния живот на България. Тяхното семейство продължава артистичната традиция – синът им Момчил Карамитев също става актьор.
Въпреки огромната популярност, Карамитев остава скромен, земен и изключително отговорен към професията си. Колегите му често си спомнят, че никога не се е държал като звезда и винаги е бил готов да помогне на младите актьори.
Апостол Карамитев умира през 1973 година, едва на 50 години, но за краткия си живот оставя следа, която надживява поколения.
