Личният живот на депутати, министри, премиери, кметове, общински съветници, магистрати и всякакви други „властимащи“, както и тяхното минало, е обществено значим, когато засяга обществения интерес или го застрашава.
Ако това не им харесва, нека се ориентират към частния сектор, а не към държавните постове, финансирани от данъците на хората.
Законопроектът на ИТН е мракобесна форма на цензура и крачка към подмяната на Истината. Гражданите имат право да знаят в чии ръце е поверена държавата и тяхната съдба.
Какво, журналистите не трябва ли да информират обществото, когато стане ясно, че: 
- прокурор празнува с хора, които би трябвало да преследва по закон?
- съдия се налива с алкохол преди важно заседание?
- хирург постоянно злоупотребява с пиене?
- премиер е зависим от плътски удоволствия и става лесна мишена за изнудване?
- бивши жрици на любовта кроят закони?
- кмет има луксозна къща на Халкидики и хотел в съдружие, прикрити чрез подставени лица?
- общински съветник е зависим от наркотици?
- министър е заснет в унизителна ситуация, използвана за компроматен натиск?
- съпруга на премиер държи хотел за десетки милиони?
И още, и още…
Истината не може да се заключи със закон!
Тези хора искат да скрият своя нисък морал, зависимости и връзки с мафията, като превърнат журналистите в престъпници.
България не е Северна Корея. И никой няма право дори да се опитва да я превръща в такава.
Стоян ТОНЧЕВ
Правната комисия създаде ново престъпление от общ характер – разпространение на информация от личния живот
"Какво правим с некролозите? Всички опечалени ли трябва да дадат съгласие?", питат депутати, цитирани от Лекс.бг.
С от 1 до 6 години затвор и глоба от 2000 лв. до 5000 лв. да се наказва този, който разпространява „материален или друг носител, съдържащ информация за личния живот на другиго без негово съгласие“. Това предложиха преди ден депутати от ИТН, които внесоха законопроект за промени в Наказателния кодекс (НК) и днес той вече беше разгледан и приет от правната комисия на първо четене в заседание, което се проведе в почивката на пленарното заседание (пълния текст на законопроекта и мотивите към него виж тук).
Той предвижда в НК да се създаде нов чл. 148б в раздела „Обида и клевета“, който вече да се нарича „Обида и клевета. Престъпления против личния живот“. Предлага се следният текст на новата разпоредба:
„Чл. 148б, ал. 1 Който чрез печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин разпространява материален или друг носител, съдържащ информация за личния живот на другиго без негово съгласие, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди лева до пет хиляди лева.
ал. 2 Под информация за личния живот по смисъла на ал. 1 се разбира данни за личните отношения, семейните отношения, интимните отношения или здравословното състояние на физическо лице.
ал. 3 Когато от деянието по ал. 1 са настъпили тежки последици или представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от 2 до 6 години и глоба от три хиляди до осем хиляди лева.“
Това ново престъпление, за разлика от всички останали в раздела, се предлага да е от общ характер, т.е. да не се преследва като обидата и клеветата по тъжба на пострадалия, а от прокуратурата. Това не е посочено изрично, но в проекта не се предлага промяна в особената разпоредба на чл. 161 НК или друг текст в кодекса, с която чл. 148б да влезе в каталога на престъпленията от частен характер.
Освен това за него няма да може да се използва институтът на освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК.
А в проекта се предвижда, че за доказването на разгласяване на информация от личния живот ще може да се използват специални разузнавателни средства.
„Предложените видове и размери на наказанието за престъплението по чл. 148б са предназначени да изключат състава от приложното поле на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено престъпление. Смятаме, че превенцията за ограничаване на явлението, което предизвиква създаването на този нов състав на престъпление, изисква предвиждане на такива наказания, при налагането на които да се пораждат факта на осъждане на дееца и всички други неблагоприятни последици, които произтичат от него. А предоставянето на възможността да се прилагат специални разузнавателни средства е породена от динамиката на развитие на комуникационните средства и информационни технологии и необходимостта от осигуряване на адекватни механизми за установяването и разследването на това престъпление, когато те са използвани за неговото извършване“, пишат вносителите от ИТН.
Никъде по Европа няма подобно престъпление, а доказването му е абсурд
Юристи, с които разговаря „Лекс“, изразиха недоумение и възмущение от предложената разпоредба.
Специалисти по наказателно право изтъкват, че никъде в ЕС не съществува подобен състав на престъпление. Освен, че такава разпоредба няма място в НК, спред тях тя не е и на правилното си място в кодекса, тъй като е по-логично да дойде преди обидата и клеветата, където е уредено разкриването на чужда тайна. Защото за разлика от клеветата, при която се разпространява неистина, в новата разпоредба се визира разгласяване на истинско обстоятелство без съгласие.
Отделно въздигането на подобно деяние в тежко престъпление, за което може да се използват специални разузнавателни средства и задължително се носи наказателна отговорност (не може да се приложи чл.78а НК), го превръща в инструмент за репресии и следене.
Пеналистите посочват, че от текста на чл. 148б, следва, че е достатъчна липсата на съгласие, за да се търси наказателна отговорност, което създава възможност за свеждане на нормални житейски отношения до абсурд – като искане на съгласие от бившия съпруг например, за да съобщиш във фейсбук, че сте се развели. Примери за несъстоятелността на предлагания текст дадоха и депутати (виж по-долу за дебата в правната комисия).
Абсурдът е още по-голям и ако се разсъждава за доказването на наличието на това съгласие, изтъкват специалистите – следва ли, че то трябва да е в писмена форма или да е пред свидетели.
Друг съществен проблем е, че разпоредбата по никакъв начин не разграничава публичните фигури, например политиците, от останалите граждани. Тя криминализира разгласяването на лична информация без съгласие, без да отчита обществения интерес да се знае например, че кандидатът за премиер страда от деменция или има близки лични отношения с даден човек, включително и интимни, тъй като това може да повлияе на решенията му.
На тази плоскост – липсата на баланс на двете конкуриращи се права – на личен живот и на информация, предлаганият текст е и противоконституционен, изтъкват специалисти и изразяват надежда, че депутатите ще се откажат от него и той никога няма да стане действащо право.
Дебатът в правната комисия
Надежда Йорданова от ПП-ДБ възрази срещу разглеждането на законопроекта, като изтъкна, че той е внесен на 7 октомври 2025 г. и не са изтекли двете седмици за становища и не може да се проведе пълноценен дебат по него. „Спрямо НК трябва да бъде подхождано изключително внимателно с много голямо обмисляне, но за съжаление поддържаме порочната практика да препускаме в тази много важна материя“, каза тя и се противопостави на разглеждането на законопроекта, но с 14 гласа „за“ и три „против“ комисията реши да го обсъди.
Преди да се пристъпи към дебата председателят ѝ Анна Александрова докладва, че предвид сроковете за свикване на заседанието Върховният касационен съд и прокуратурата не са могли да се отзоват.
Цвета Рангелова и Петър Петров от „Възраждане“ заявиха, че партията ще подкрепи новия текст.
Петров изрази изненадата си, че той е внесен от управляващите, тъй като преди две години бяха направени промени, с които беше премахнато наказанието със затвор за обида и клевета. И настоя по текстовете да дадат становище от „Киберпрестъпност“ на ГДБОП.
„Освен това ще предложим с разрешение на прокурора да бъдат сваляни веднага, още в хода на разследването, сайтове и страници, съдържащи такава информация“, каза той.
Петър Кьосев от ПП-ДБ заяви, че предложеният текст е противоконституционен и лично ще се ангажира с писането на жалба до Конституционния съд.
Христо Расташки и Радостин Василев от МЕЧ разкритикуваха предложената разпоредба. „Не знам кой го е писал, но трябва сериозно да си припомни наказателното право, текстът на пръв поглед е противоконституционен и е удар срещу свободата на словото. За това деяние няма да може да се налага пробация и ще се използват СРС срещу издания, за да се прецени дали ще излизат наяве някакви подробности от личния живот на някого. Това ми напомня на някакъв друг режим, а не на демокрация“, каза Расташки.
И попита: „Ако честитя рождения ден на някого или раждането на дете във фейсбук, разпространявам ли факти от личния живот? А какво правим с некролозите – от всички близки на починалия ли ще се иска разрешение за публикуването им? А ако публикувам с леля ми от дома ѝ или снимка с 20 души от рожден ден от всеки ли ще трябва да искам съгласие?“.
Като на финала заключи: „Това е една норма без приложение. Тя единствено ще се използва като бухалка срещу медии, които искат да пускат някаква информация“.
Срещу законопроекта се изказа и Бранимир Балачев от ГЕРБ. „Тук, за разлика от обидата и клеветата, не се изисква публикуваните обстоятелства да са позорящи и когато си написал истината, съдът те оневинява. Тук с факта на публикуване на една снимка без съгласие вече си готов осъден. Ще задръстим и без това задръстената от нищоправене полиция, всеки ще тръгне да се занимава с това“, каза той.
Николета Кузманова от ИТН, която е сред вносителите на законопроекта, го защити пред комисията.
„Не съм съгласна с опита да се наложи тезата, че предложеният текст е противоконституционен. В мотивите сме разграничили ясно, че правото на чест и достойнство е самостоятелно, а това на личен живот е друго. Действащата ни уредба в НК е относно засягането на честа и достойнството, а сега предлагаме защита на правото на личен живот“, каза тя.
„Нашето предложение обхваща строго личната сфера. Например, не това, че аз съм омъжена, а това, какви са отношенията с моя съпруг“, каза тя и даде пример с човек, диагностициран с онкологично заболяване, който е решил да не съобщава това на близките му, но някой публикува епикризата му.
Преди гласуването Анна Александрова пожела да чуе позиция на Министерството на правосъдието по промените и шефът дирекцията „Съвет по законодателството“ Любомир Талев ги подкрепи.
На финала правната комисия одобри промените в НК на първо четене с 14 гласа „за“, четирима „против“ и един „въздържал се“.
