Земният път е училище за душата, в което човек не идва, за да бъде наказан, а за да се научи да живее съзнателно. Тук нищо не е случайно и нищо не е дадено без смисъл, защото всяко преживяване носи урок, всяка среща поставя задача, а всяко изпитание проверява доколко сме разбрали не само себе си, но и Вселенските закони и принципите на Абсолюта - Бога в Неговата безначална същност, Който в отношение към човека се явява Господ.
Душата не се развива в покой и в сигурността на готовите отговори, а в движение и в напрежението на избора. Болката учи човека да различава истинското от привидното, страданието го води към дълбочина, а радостта му напомня за първичния произход и за смисъла на пътя. Любовта и Мъдростта са живият израз на тези вселенски закони в човешкото съзнание, чрез които човек не просто осмисля Истината, а започва да я живее като вътрешно състояние, независимо от външните обстоятелства.
Земният живот не е изпит за послушание, а път на осъзнаване, в който отговорността постепенно измества страха, а свободата се ражда от поетия избор. Човек не се спасява чрез бягство от света, а чрез проникване в смисъла на преживяното, докато разбере, че всяка трудност е покана за израстване, а всяка прошка е завършен урок. В този смисъл Христос не отнема кръста на човека, а му показва как да го носи в съзвучие с волята на Отца - Абсолюта, Който като Господ Бог действа в историята и в съвестта на човека.
Когато душата започне да разбира земния път като обучение, тя престава да воюва с реалността и започва да я преобразява отвътре. Тогава човек вече не търси спасение извън света, а внася светлина в него чрез съзнанието си, защото осъзнатата душа не напуска земята, а я освещава с присъствието си и с живата връзка с Господ, Който е Абсолютът, разкрит в живота.
