Когато Борислав Сарафов започна да разпространява слухове за трагедията пред хижа "Петрохан", единственият въпрос, който трябваше да му бъде зададен, е в какво качество получава информация от разследването. Но Сарафов много добре знае къде и как да се появи, за да не му се налага да отговаря на точно този въпрос
Какви ги вършат българската прокуратура и МВР и кои техни ръководители носят отговорност за действията им - това са ключови предпоставки за обществената реакция след "Петрохан".
Седмият труп, който в крайна сметка изплува от мрачната трагедия във Врачанския Балкан, бе този на държавата. За тази жертва незаслужено малко се говори през последните девет дни.
Каквото и да казват МВР и прокуратурата, голяма част от хората вярват на точно обратното.
Трябва да признаем, че страховитата мистерия, започнала с откриването на три мъртви тела пред хижа "Петрохан", би била изпитание за всяка власт. Това е ситуация, в която здравият разум изглежда избягал.
Намерени са телата на хора, които са били част от голяма общност, изглежда са имали и благородни цели. "Рейнджърите" са имали за благодатели хора, свързани с политиката и бизнеса.
Но как подходиха институциите, призвани да разследват заплетения казус?
"Информацията" вървеше основно през неофициалните канали на МВР и през неофициалния главен прокурор. Държавата се прояви в началото като фабрика за тролове.
Прокуратурата отново се опита да се прави на политически играч, настройвайки компроматната машина. Но този път нещата не сработиха. Вместо това всички видяхме какво означава близо 100% недоверие в една ключова институция.
След осем дни съмнително мълчание, разследващите успяха да сглобят версия за убийство/самоубийство, която отговаряше на част от въпросите. Но пък възникнаха много нови въпроси, на които обществото чака отговор, гневно на властите и настояващо за истината, като в същото време не иска да слуша това, което му казват.
Доверието към институциите не е даденост. То трябва да се печели – с работа, компетентност и резултати, които са в обществен интерес. А в България то е системно унищожавано. При това повече от 8 десетилетия.
Настоящият разпад бе предшествен от половин век под комунистическа диктатура, която научи българите, че когато ти казват колко са вкусни майските марули, по-добре да не ги ядеш.
МВР отдавна не е орган, на който обществото вярва по подразбиране. Всяка версия автоматично се посреща със съмнение. Поколения българи израснаха с убеждението, че е по-вероятно истината да се научи не от брифингите на разследващите, а от случайни свидетели, записи от камери или течове на информация.
Когато хората вярват повече на конспирация във Facebook, отколкото на пресконференция на МВР, това вече не е комуникационен проблем. Това е пълен институционален срив.
В продължение на осем дни институциите мълчаха. В епоха на телефони, дронове, GPS, камери и социални мрежи, осем дни са вечност и хората си изградиха собствен разказ за трагедията. Всъщност основно два разказа. Крайно полярни и крайно политизирани.
Единият е разказът на сегашните управляващи в оставка, чийто вътрешен министър Даниел Митов изчезна, но пък нелегитимният временен главен прокурор се показа на 4 февруари и обяви: "Два пъти повече ме шокира дейността, не само убийството, а дейността на тази неправителствена организация... в никакъв случай не може да се каже, че е богоугодна, че е в интерес на държавата и на децата – вие четете между редовете какво имам предвид с това".
Когато накрая дойде официалната версия, тя вече нямаше шанс, защото не се съревноваваше с липса на информация, а с вече оформено убеждение.
Ако се разрази подобна ситуация в някоя криво-ляво нормална държава, очевидното решение щеше да е оставката на вътрешния министър и главния прокурор.
И докато вътрешният министър Даниел Митов ще бъде сменен с назначаването на служебното правителство, то със Сарафов нещата не стоят така.
В България главният прокурор дори не може да подаде оставка, защото вече е обявен за нелегитимен. Той някак трябва да бъде преместен в пространството, а казусът му да бъде подложен на внимателна публична аутопсия, за да не се повтаря отново.
